Втори дубъл за "Баба Зула"
Фотограф: Петър Цветанов
Само две години след невероятното си шоу в две части (преди и след премиерата на лентата "Музиката на Истанбул") емблематичната цариградска алтърнатив- боазиджи- анадолу- транс- дъб- рок формация "Баба Зула" отново ще закрива най-сериозния ни кинофорум. Това ще се случи на 16 март, когато и Фатих Акин ще представи лично последния си филм The Egde Of Heaven, а после ще диджейства във Военния клуб заедно с тях. "Баба Зула" ще представят в София и новия си албум Roots, издаден преди три месеца от истанбулския лейбъл Doublemoon Records (които по същото време пусна и "800" на Мерджан Деде). Това е една постмодерна приказка за търсенето на корените, която и като структура, и като звук е много различна от предишните албуми на групата. С фронтмена на "Баба Зула" Мурат Ертел и с перкусиониста Левент Акман разговаряме по-малко от месец преди събитието.
Да започнем с Roots и неговите 29 кратки музикални фрагмента. Слушателят винаги ви е свързвал с дълги и ескалиращи парчета...
Мурат Ертел: Искахме да създадем атмосфера, близка до живия концерт, от гледна точка на самото звучене. Търсехме и онзи неповторим звук, който се постига само в стайни условия. Намерихме си тонрежисьор, който борави добре с технологии от 50-те и 60-те години - неговите смесителни пултове и други джаджи наистина са от онази епоха. Този път имаме само един гост музикант - Брена Маккримън (виж "Музиката на Истанбул" - бел.авт.), и то само в една от песните... И още нещо: искахме по време на записите да се чувстваме спокойни, свободни, такива, каквито сме - защото това е състоянието, в което човек може да преоткрие корените си. Във времената на поголовна глобализация, хората, които държат медиите и останалите канали за влияние над умовете, се трудят всички да мислим едни и същи неща, да се държим и да изглеждаме еднакво, да ядем едни и същи храни. За постигането на това е нужно да бъдат прекъснати корените на всеки отделен човек, защото, който не е изкоренен, носи индивидуалност, а това, знаем, е опасно. Темата за корените е важна за нас и има централно място в албума. Младите хора навсякъде по света днес са с прекъснати корени - живеят живот, съобразен с холивудската норма, с американския идеал, най-общо казано. И в тази тенденция няма много голяма разлика между България, Румъния и Турция. Всички ние имаме нужда да сме свързани с традицията, с корените си заради самите нас си. Повечето хора в Европа все още възприемат Турция като ислямска държава, което е погрешно - турците имат и свое предислямско минало и корени. Нашата древна история е свързана с шаманизма, не с исляма. Много от инструментите в турската традиция идват от онези времена - сазът всъщност е шамански инструмент...
Левент Акман: В наши дни на музикалната сцена има няколко наложени формата - това е музикалната глобализация - глобализираният човек иска от музиката същите неща, които му предлагат всички останали сфери на лайфстайла. Песните винаги трябва да са точно 3 минути и половина (или най-много 4), трябва да имат думи (никаква инструментална музика!), този, който пее, трябва да е красив... Но музиката има други закони и понякога може да е с продължителност повече от 24 часа, а друг път - да е по-кратка от минута. В новия ни албум имаме 29 песни и повечето са под 3 минути, а и много от тях са инструментални. Така ние разбираме музиката, въпреки че различното, което ни придава цвят, не се насърчава в съвременните общества. Но ако отсечете корените на едно дърво, то пада...
Но в Турция процентът на младите хора, които не са тотално откъснати от традицията, е доста по-висок, отколкото в други страни.
Левент Акман: В градовете не. Там младите се смятат за американци, един вид, слушат англосаксонска музика. Това е резултат от телевизията. Говоря за хора, които не четат нито книги, нито вестници, нито нищо. А музика слушат от телевизорите си. И медийните магнати, като се ориентират добре в ситуацията, печелят от това. Хората по селата пък знаят много добре корените си, но също не четат. И съответно също могат да бъдат манипулирани. Нас, въпреки че идваме от големия град, много ни харесват по селата. Но хората не ни познават, защото не ни дават по телевизията. Трябва сами да отидем до някое село, сами да се запознаем с тях и чак тогава местните започват да ни се кефят.
"Баба Зула" е странен феномен в контекста на съвременния алтърнатив-фолк или авангрд-фолк за разлика от много групи като Gogol Bordello, Oi Va Voi, Balkan Beat Box или Kultur Shock вие живеете и творите в родината си, не сте емигранти.
Мурат Ертел: Да, всеки път, когато човек прави нещо ново, собствената му страна винаги се съпротивлява най-много. А и нещата понякога ти се проясняват, когато вече я има дистанцията от собствената ти култура. Ценя много всички тези групи, за които говорим, но ние все пак сме от Турция. Както вече казах, западната цивилизация все още не е разтворила обятията си за нас и има своите предразсъдъци. От една страна, светът все повече се интересува от балканските култури, но от друга - много европейци и американци още смесват понятията си за турска и за арабска култура. А турската култура е много по-близка до балканските, отколкото до арабската. Благодарение на успеха на такива групи светът се приближава и към нашата култура.
Не смяташ ли, че тази масова балканизация е също така и уродливо явление? Днес много западняци се увличат от "балканското" в най-клишираните му форми като Брегович и сие и представите им за Балканите идват именно оттам.
Мурат Ертел (озвучен от ироничния смях на Левент Акман): Да, но и това си е един вид старт. Много хора тръгват от циганските брас оркестри и после дообогатяват вкусовете и познанията за Балканите. Същото мога да кажа и за "Музиката на Истанбул". Много хора, които не знаеха нищо за Турция, разшириха светогледа си чрез този филм. Някои все още мислят, че това е всичко и филмът им е достатъчен, но други го използваха като трамплин, за да влязат по-дълбоко в нашата музика. Тези, които търсят, винаги откриват повече измерения.
Как ви се вижда сцената в Турция днес, три години след "Музиката на Истанбул"?
Мурат Ертел: Много нови неща се случват. Много млади хора искат да бъдат музиканти и да живеят от музиката си, което в някои случаи дори е възможно. Хората днес са по-разкрепостени и по-отворени към новото звучене. Е, някои не ни харесват, защото използваме електрически саз и други електроники, но пък само допреди година в Истанбул беше немислимо да видиш уличен музикант с електрифициран инструмент. Сега това е доста честа гледка.
По-лесно ли се създава музика, ако си наследник на толкова дълга и богата традиция като вашата, или по-трудно?
Мурат Ертел: Да принадлежиш към турската култура значи много - оказваш се наследник на толкова много школи, традиции, имаш толкова много музика като бекграунд. Но всеки от нас има своите предпочитания, вкусове и наклонности - за нас е трудно да свирим музика в традицията на Черноморието или на Източен Анадол. Много ни харесват тези традиции, но не смятаме, че можем да ги употребим професионално - за разлика от тези на Средиземноморието и Тракия или някои съвременни жанрове, в които се чувстваме по-уверени.
А състоянията и посланията във вашата музика, които не са само музика?
Мурат Ертел: В живота на човек се случват много неща и дали те са музика или не, зависи от това доколко си искрен. Защото творецът винаги създава кръговрат между изкуството и живота. И ако този кръг е разкъсан, следва изолация и отчаяние.
И накрая: нещо като предконцертно пожелание към българските ви фенове, които вече са много.
Мурат и Левент: Имаме приятели в България, които ни казаха какъв е бил ефектът от концерта ни на "София филм фест" преди две години. Казвали са ни, че имаме дори фенове, които внимателно превеждат тестовете ни на български и това много ни радва. Тази есен имахме дълго турне из Балканите - Загреб, Сараевският джаз фест и пр., и беше жалко, че не можахме тогава да свирим в България, но сега идваме отново.
Баба Зула @ СФФ |
Баба Зула @ Sofia Film Fest |
